Jan 21, 2010, 1:31 PM

Вечност

  Poetry
748 0 2

едно докосване
една сълза
целувка
миг от вечността
прегръдка
споделена
сподавена
издишана
стон
без тъга
разлят
по кожата
надолу
стичащ се
като сълза
бурен
див
потоп
река
неутолима
поглъщаща
прегръщаща
страстта
безгранична
скала
гранит
титанична
разкъсваща
и споделена
събрана
в една сълза
в един миг
тъй кратък
от вечността

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янко Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...