LuluSana (Румяна Маринова)
164 69
May 18, 2019, 4:09 AM

Вечност 

  Poetry » Love
375 0 0
И когато, там сред тревите
заспя вечния си звезден сън.
И когато сутрин, роса ми мие очите
и ме буди птичият хор.
Тогава невидима, ефирна и лека,
ще идвам в тъжния ти делник.
Със тихия полъх на вятъра,
ще бъда нежно докосване.
Блясък и спомен в очите ти
по невъзвратимите, отминали дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Маринова All rights reserved.

Random works
: ??:??