Feb 2, 2010, 4:04 PM

Веднъж за ръка ме хвана

  Poetry » Love
1.1K 0 5

Веднъж за ръка ме хвана,
беше тъжна... просто ей така,
цялата в сълзи бе обляна,
от тях чак ти превърна се в река!

Днес аз съм тъжен, а теб те няма,
някъде изгубена си във черната тъма,
но вслушах се във думите на мама
и тръгнах да те търся по цялата земя.

Сутрин станах много рано,
запалих си марихуанова цигара,
посвирих малко на запрашеното пиано
и тръгнах към старата автогара.

И стори ми се, че те видях,
не защото бях напушен,
a защото някак осъзнах, 
че си близко пак до мен.

Но теб те нямаше, не беше там
и пак те търся по цялата земя,
търся те и бродя сам,
губейки се пак в тъма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Кузев All rights reserved.

Comments

Comments

  • много интересно
  • Щом пуснеш ръката на другия,
    винаги има риск да се изгубите,
    но ако си оптимист и търсиш
    упорито, ще успееш отново да си
    върнеш изгубеното, и да си щастлив.
    Пожелавам късмет и сбъднати мечти занапред!
    Поздрави и за тъжния лирически, и за поета!
    БЪДИ!
  • Прекрасен стих!!!
  • добре бе Кърт Кобейн
    друг те кефи ако съдя по ника
    както и да е
    ако нямаш слух
    научи се да броиш срички

    на места е ужасяващо спънато ...
  • Но теб те нямаше, не беше там
    и пак те търся по цялата земя,
    търся те и бродя сам,
    губейки се пак в тъма.

    браво...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...