Ведрина
Всяка сутрин посрещам с усмивка зората
от топлата люлка на новия ден,
напоена със дъх на чимшир и на лято
и с музика нежна от птичи рефрен;
премененото утро в зелени одежди;
обагрени с пръски от злато жита;
разпиляното жълто на слънчева прежда
от пъстрите нишки на гиздав литак.
Тихо шепне ми вятърът твоето име,
разнасят го с трепет листата отвън.
Всички прости неща стават някак значими;
мигът се превръща във сбъдващ се сън.
Днес отново се радвам, че мога да дишам;
че покрив над мене е синият свод.
Надълбоко в сърцето си с прорези пиша:
“Аз още живея във тебе, ЖИВОТ!”
© Анахид Чальовска All rights reserved.
