Apr 15, 2007, 11:11 AM

Венозно кормило

Poetry

665 0 2

ОПИТАХ СЕ ДА ЗАТВОРЯ В ЧЕРУПКА ПЯСЪКА НО МОРЕТО СЕ ЯДОСА ЗАХВЪРЛИ ВЪРХУ ЛИЦЕТО МИ ПЯНА СЕГА СЕ СКИТАМ ВЪПРОСНО ДЕНЕМ ЖЕНА НОЩЕМ ПЪТЕКА ЗА НЯКЪДЕ. ВРЕМЕТО ВГРАЖДАШЕ СЕНКИ В КОИТО СЕ ТЪРСЕХ КАМЪНИ РАЖДАХА ПЯСЪК ТРОХИ ОТ ВСЕВЕЧНОТО ВИНОТО СВЪРШИ И БЛЯСЪКЪТ ВЕЧЕ Е МЪТЕН ОТ ЖИВОТА ПРЕВИТА НЕ ГЛЕДАМ В ОЧИ НЕБЕТО КРАСИВИ ИЛЮЗИИ УМИРАХА СРЯЗАНИ С ПИСЪК ОТ МОИТЕ НЕРВИ МОРЕТО ИЗПЛЕТЕ ВЪЖЕТА СРЕДНОЩНИТЕ СЪЛЗИ СА СПОМЕН ЗА ГРАПАВИ МИСЛИ И ЧЕСТО СЕ СЛУЧВА ДА КРИЯ ЛИЦЕТО СИ ОПИТВАХ НАИВНА НАИВНИЦА СИГУРНО СЛЕДИТЕ ОТ РАНИ НЕВИДИМИ ЧАК ДО СЪРЦЕТО СА ОСТАНА КРЪВТА МИ А КОЛКО ОТ НЕЯ Е ИСТИНСКА?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Aneta_kz (Анета)

Браво!6

2007-04-15T14:53:57+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Много ми хареса, Марси!
Поздравявам те!

2007-04-15T11:54:19+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0