Mar 6, 2011, 9:53 PM

Верую

  Poetry » Other
875 0 5

ВЕРУЮ

 

До последния ден,

в който престана да дишам,

пак ще търся твоите очи.

Пак ще искам

 за Обич да пиша

и ще вярвам  в словата добри!

До последния час,

в който сърцето ми спре,

ще обръщам поглед към  Теб -

мое мъничко сладко дете.

После времето

 нека вземе душата ми

и тогава: Сбогом, небе!

До последния миг

от житейската драма

ще докосвам любими ръце.

Щом Съдбата

 била е щедра  за двама,

то щастливо е мойто лице.

До последната йота

на своята Истина

ще прославям навред Любовта.

На Живота –

писмо до поискване,

ще оставя - едничка Душа...

 

Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Отново силно и много искрено. Изумена съм, че толкова малко хора са коментирали. Чета те с удоволствие. Поздрав!

  • Благодаря Ти, Валя, поздрави на Нови Пазар - Силвия и пожелание за много Любов към Сеси!...
    Разбира се, много усмивки и Светлина и за Теб - Данче! Бъдете щастливи Приятели, винаги сте добре дошли!
  • Хубав стих!Светъл!
  • Поздравявам те! Много красиво!
  • Страхотен стих!Благодаря ти!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...