Весел Ной
Сега съм самото спокойствие,
в сърцето вали или духа.
Михаля с дъските пак той си е –
две мокра, а третата – суха.
Ковчезите уж са ми ноеви,
кова ги за кумова слава,
като сламки ги носи пороя ви.
От мене спасител не става.
И гълъби нямам, а – гарвани,
не клонки маслини, бодили
ми носят и не е за вярване...
Спасителя, виж не спасили...
Животните (е, оцелелите),
дресирам накрая и цирка
е пълен – безплатен в неделите...
Ной весел през сълзи ще си свирка...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
