Веселба
Щурчо свири от зори,
че е канен на свирня –
ще венчава две сърни
сред вековната гора…
Меца – чула от Балкана
викна в горската поляна:
- Щурчо, стига с тези ноти!
Мозъкът ми ще изскочи…
Щурчо нотите събра
па засвири от душа,
за реката, за тревата
за цветята и полята…
В миг гората поутихна.
Всички слушаха в захлас
и запяха със усмивка
песничката му – от раз!
От душа и от сърце
пляскат весело с ръце.
Меца бърше си сълзите
и подканва там сърните,
зайци, ежковци, пернати
и пчеличките хвъркати,
да се хванат за ръце,
да направят колелце
и да тропат до зори
във забава и игри…
Ето, вечерта настана
там, на горската поляна,
уморени са пчелите,
зайчетата и сърните,
само Меца тропа още
и пристъпя тежко, тежко…
- Хайде, Мецо, стига, нощ е –
ú подвиква Ежко Бежко.
Ала може ли Мецана
да пропусне тя забава?!
Цяла нощ люля земята.
Чак на сутринта горката
бе заспала непробудно,
налудувала се чудно…
Ето, сватбата започва!
Весел шум и чудна врява
над гората се задава.
Щурчо свири без да спира…
Чула Меца от баира,
пак подскочи всред тревата
и до вечерта люля гората.
четения до внуче-бебешки креватчета 
