Aug 14, 2021, 12:28 AM

Вещица

  Poetry
893 1 1

Не съм принцеса - вещица съм. 

И нямам нужда от спасяване. 
Не изпадам в стогодишен сън
и не харесвам блудкавите балове. 
Вместо тях в затънтени гори се рея, 
за луната и звездите всичко знам
и мога през сЪлзи да се смея. 
Срещнеш ли ме - бягай! 
През девет гори - в десета иди. 
Спасение не ми предлагай, 
по-скоро за себе си изход търси. 
Защото с обич мога да те омагьосам
и в дълбините на душата да се настаня. 
Ще очакваш като принцеса да докосвам, 
ала аз съм вещица... и боля! 
Ще се раздира душата ти, 
че иска да си тръгнеш, 
а самата тя при мене ще стои. 
Ще желаеш пак да ме прегърнеш
и в същото време да ме удушиш. 
Вещица съм, казвам ти! 
От онези, яхнали метлите. 
Ако не умееш да летиш,  
спести го на душата си
или остани... и си сбъдни мечтите! 

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

Произведението е включено в:

Изписано в душата 🇧🇬

Изписано в душата
BGN 15.00
1.5K 1

Comments

Comments

  • 😄 Ех, Ивайло, понаучил си ти за вещиците. 😉 И аз мисля, че не са лоши. 👍

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...