Aug 14, 2021, 12:28 AM

Вещица 

  Poetry
387 0 1

Не съм принцеса - вещица съм. 

И нямам нужда от спасяване. 
Не изпадам в стогодишен сън
и не харесвам блудкавите балове. 
Вместо тях в затънтени гори се рея, 
за луната и звездите всичко знам
и мога през сЪлзи да се смея. 
Срещнеш ли ме - бягай! 
През девет гори - в десета иди. 
Спасение не ми предлагай, 
по-скоро за себе си изход търси. 
Защото с обич мога да те омагьосам
и в дълбините на душата да се настаня. 
Ще очакваш като принцеса да докосвам, 
ала аз съм вещица... и боля! 
Ще се раздира душата ти, 
че иска да си тръгнеш, 
а самата тя при мене ще стои. 
Ще желаеш пак да ме прегърнеш
и в същото време да ме удушиш. 
Вещица съм, казвам ти! 
От онези, яхнали метлите. 
Ако не умееш да летиш,  
спести го на душата си
или остани... и си сбъдни мечтите! 

 


 

© Галина Кръстева All rights reserved.

Произведението е включено в:
  720 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • 😄 Ех, Ивайло, понаучил си ти за вещиците. 😉 И аз мисля, че не са лоши. 👍
Random works
: ??:??