Ветрове
ВЕТРОВЕ
“Думата е сянка на действието”
Демокрит
Такива луди ветрове ме вяха
по пътя през живота ми горчив,
така плющя дъждът по мойта стряха,
че сам се удивлявам, че съм жив.
В гора от думи търсех през мъглата
пътеки към сияйни върхове,
доде разбрах, че думите са вятър,
че другарувам с луди ветрове.
Защото думите са само сянка
на действието, но със странна власт;
защото са и зъб на пепелянка,
и плод примамлив на отровен храст;
защото са и късове олово
с убийствената сила на куршум,
и можеш да раниш човек със слово,
макар че думите са само шум.
Сега, загърбил всички думи ядни,
пресмятам колко взех, какво съм дал
и се учудвам днес, че сам не паднах
на словото под острия кинжал.
Но да проклинам думите не мога –
те имат в мене храм, където аз
отдавна съм служител стар на слога,
опиянен от висшата му власт.
А пък и клетвите са думи също,
а думите са вятър.
Вятър лих
назад при тебе всяка клетва връща.
Така че аз на словото простих.
Но не прощава бурята сурова,
успяла здраво да ме прикове
на кръста на римуваното слово.
По дяволите тези ветрове!
© Валентин Чернев All rights reserved.
