Вгледай се в небето...
Чуваш ли ме? Свиркам – вярно и фалшиво,
и пека мисирка, и варя коливо.
Питките са топли, песента – попътна,
сто хиени с вопли, чакат да се гътна.
Покрай мене мракът легнал е на лакът –
свирка си глупакът - има да почакат!
Хей, тълпа, велика – свиркам си за десет
и на бис ме викат – грешен е адресът!
Песничка отбрана свиркам си невещо,
тръгвам щом го хвана – влак към нищо нещо.
Затова ти пиша, че душа си сродна,
тук не се и диша! Чуй, пера ще бодна,
там – на кръстопътя, от сова и сойка,
за да те упътя. С нова песнопойка,
ще те чакам, ето! Ако си объркан,
вгледай се в небето... На метлата хвъркам...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
