Видин - Баба Вида

Видин - Баба Вида

От векове през бури и забрава,

Баба Вида пак изправена стои,

духът й никога на колене не пада,

а вдига бойни пушки и тръби!

Под плътните й каменни основи

положени са вековечни гласове,

самотни кули, съратници и роби,

до смели воини с храбри умове!

Обгърната в мъгли, тунели, в ров,

с килии за метежник, за осъден,

свещено слово през кипеж суров

към цел за вековете да пребъде!

Сега притихнала е в сън спокоен

при Видин - град на вечността,

с далечни битки в ореола боен

положени в простора на честта!

И ако дойдат времена коварни

без смисъл, сред неволи и тъги,

в дъги от леки звуци стародавни

мощта отново ще се възроди!

Затуй, заставам с цялата си вяра

в молитва за сполука и в погром,

за мене е светило пред олтара,

наречено в сърцето Роден дом!

ЛЪЧИСТА