Видях те...
Видях те да идваш по моста,
който ни свързва в ежедневието.
Видях и онемях. Просто
сякаш попаднах в безвремието...
Видях те, ходещ с бодра стъпка,
весел и отворен към света.
Не исках да правя глупава постъпка,
затова погледнах града във пъстрота...
Видях те, но ти не ме видя.
Помислих си за момент:
„Какво съм си мислила, каква съм била?
Едва ли съм специална в очите на този човек...”
© Тина All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
