Видях те...
Видях те...
Видях те да идваш по моста,
който ни свързва в ежедневието.
Видях и онемях. Просто
сякаш попаднах в безвремието...
Видях те, ходещ с бодра стъпка,
весел и отворен към света.
Не исках да правя глупава постъпка,
затова погледнах града във пъстрота...
Видях те, но ти не ме видя.
Помислих си за момент:
„Какво съм си мислила, каква съм била?
Едва ли съм специална в очите на този човек...”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тина Всички права запазени
