27 сент. 2008 г., 10:09

Видях те...

795 0 1

Видях те...

 

Видях те да идваш по моста,

който ни свързва в ежедневието.

Видях и онемях. Просто

сякаш попаднах в безвремието...

 

Видях те, ходещ с бодра стъпка,

весел и отворен към света.

Не исках да правя глупава постъпка,

затова погледнах града във пъстрота...

 

Видях те, но ти не ме видя.

Помислих си за момент:

„Какво съм си мислила, каква съм била?

Едва ли съм специална в очите на този човек...”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...