Jan 10, 2019, 11:33 AM

Вихрогон

1.5K 3 18

Вятърко, ветре могъщ,

вееш над ниви и къщи,

есенни листи пилееш

в пустото, голо поле.

Облаци гривести гониш,

сякаш си кон-вихрогон.

Тайно в комините свириш,

вдигаш вълни в някой вир.

Блъскаш прозорци сърдито,

хлопваш внезапно врати,

клони люлееш невидим

в облаци прах като дим.

Страшен си, ветре забързан,

но си и мил и добър:

ти на тревички, дървета

пролетен носиш привет.

Както развихрено духаш,

снощи от мама дочух,

ти семенцата разпръскваш

в топлата есенна пръст.

 

Вятърко, ветре, вземи ме

с тебе в далечни земи.

После напролет върни ме,

люлякът щом прецъфти.

 

20-28. 02. 2003

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много приятно стихче! Насладих се с удоволствие! Поздрави!
  • В "Забелязал си, значи началната инверсия, ами краят?" зависи какво е продължението. В случая е "ами краят, той какво?" или "ами краят, той няма ли значение?". В случая членът е пълен.
  • Свежо стихче. Усмихва.
  • Интернет е нова реалност, която се отразява на развитието на граматиката. Но кои промени там ще бъдат фиксирани и в речниците /само тогава стават норма/, е въпрос на бъдеще. Прекалено отскоро са "чатовете".
  • още нещо само за усмивка: учили сме, че пред НО и КОГАТО винаги се слага запетая, и често срещаме "Тя тъкмо реши да се обърне, но, когато го направи..." /пример/ че когато са заедно НО КОГАТО, се слага пред първата само! или пък иди обяснявай, че в нета изискването за главна бука в чатовете /в случая коментарите са вид "чат", отдавна е отпаднало

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...