Вихрогон
Вятърко, ветре могъщ,
вееш над ниви и къщи,
есенни листи пилееш
в пустото, голо поле.
Облаци гривести гониш,
сякаш си кон-вихрогон.
Тайно в комините свириш,
вдигаш вълни в някой вир.
Блъскаш прозорци сърдито,
хлопваш внезапно врати,
клони люлееш невидим
в облаци прах като дим.
Страшен си, ветре забързан,
но си и мил и добър:
ти на тревички, дървета
пролетен носиш привет.
Както развихрено духаш,
снощи от мама дочух,
ти семенцата разпръскваш
в топлата есенна пръст.
Вятърко, ветре, вземи ме
с тебе в далечни земи.
После напролет върни ме,
люлякът щом прецъфти.
20-28. 02. 2003
© Мария Димитрова All rights reserved.
Свежо стихче. Усмихва.
още нещо само за усмивка: учили сме, че пред НО и КОГАТО винаги се слага запетая, и често срещаме "Тя тъкмо реши да се обърне, но, когато го направи..." /пример/ че когато са заедно НО КОГАТО, се слага пред първата само! или пък иди обяснявай, че в нета изискването за главна бука в чатовете /в случая коментарите са вид "чат", отдавна е отпаднало 