Кръговрати – VII. Душата
VII, Душата
Знаех, че тази любов е нетрайна...
Чувства, емоции – пазеше в тайна.
Жертва на щедрите му обещания –
извор на всички сърдечни терзания.
Шепнех ти, мила, но аз съм безгласна,
сляпата обич към него те тласна.
Как да ти кажа, не вярвай на думи –
дават крила, но са те и куршуми.
Трета година, откак си заплакала,
вести от него и ден и нощ чакала...
Виж как кокиче цъфти посред зимата...
силна си ти с красота ненадмината.
Спри да тъгуваш. Научи урока...
Сладките думи – река са дълбока...
Лесно привличат те хора наивни,
бавно поглъщат с вълните преливни.
В ранен час ставай с душа вдъхновена,
с бяла премяна да си натъкмена.
Тръгвай по цветни алеи крайречни,
с вятър попътен към краища далечни.
14 януари 2021,
23 часът
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за посещението и коментара, Росица! Честит празник и на тебе! Хубава вечер ти желая!
-
Има думи като мастило, цапат, оставят следи и трудно се отмиват! Хубаво е! Честит празник!
-
Благодаря!
-
Хбава поредица...
-
Благодаря на Миночка, Георги и Юри за посещението и оставените коментари! Всичко добро ви желая!
-
Хареса ми. Хубаво е!
-
Хубаво е, изстрадано и истинско!
-
Поздравления за добрата творба!
-
Благодаря на Младен, че постави в Любими "Душата" Благодаря и на двамата безименни приятели, които първи припознаха стиха със звездички, а така също и на тези, които само прочетоха. На всички желая хубав ден и плодотворна седмица!
Стихотворението е част от поемата "Кръговрати".
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря и на Симона за добавката в любими!
Хубав ден и на двете ви желая!