Кръговрати – VII. Душата
VII, Душата
Знаех, че тази любов е нетрайна...
Чувства, емоции – пазеше в тайна.
Жертва на щедрите му обещания –
извор на всички сърдечни терзания.
Шепнех ти, мила, но аз съм безгласна,
сляпата обич към него те тласна.
Как да ти кажа, не вярвай на думи –
дават крила, но са те и куршуми.
Трета година, откак си заплакала,
вести от него и ден и нощ чакала...
Виж как кокиче цъфти посред зимата...
силна си ти с красота ненадмината.
Спри да тъгуваш. Научи урока...
Сладките думи – река са дълбока...
Лесно привличат те хора наивни,
бавно поглъщат с вълните преливни.
В ранен час ставай с душа вдъхновена,
с бяла премяна да си натъкмена.
Тръгвай по цветни алеи крайречни,
с вятър попътен към краища далечни.
14 януари 2021,
23 часът
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
