Jan 1, 2023, 6:30 PM

VIII. Дървото в „Господното“ – втори вариант

791 4 11

В дълбоките дебри планински балкански

градче възрожденско. Софроний Врачански...

Израсло дървото на място „Господното“.

Невиждано чудо гигантско в природата,

застанало гордо на страж пред „Разбойна“,

закрила човешка при буря поройна.

С вековни разклонени клони дебели,

човешко око до сега не видели.

"Дърво на живота" за местните хора,

за него се славата носи в простора.

Върхът му опира високо в небето,

и взор устремило оттатък морето..

 

Излъчва то сила магична, могъща,

на древен природен лечител присъща.

 

21:50 часът 5 декември 2022

 

   (следва: "Природен лечител")

 

(Стихът е втора част от триптиха

"Дървото в "Господното" в цикъла Есенни мотиви")

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Честита Нова година, Тоти! Здрава, мирна и щастлива, Творчески успехи и сбъднати мечти да имаш! радвам се на посещението ти на моята страница! Благодаря за цялостната подкрепа и добавката в "любими"! Имаш щедра душа, приятелю! Звездичката, която ми подари, заедно с тази на Младен, Антонина и анонимния почитател ще ми светят в нощите на звездното небе! Хубава вечер ти желая!
    Бъдете благословени приятели!
  • Благодаря за посещението, Георги! Честита Нова година и на тебе! Здрава, мирна и успешна!
  • ЧНГ! Здрава и Късметлийска!
    Успех!
  • ЧНГ!
    Само в един вариант - щастлив!
  • Благодаря ти от сърце, за подкрепата и мъдрите коментари, Антоанета! Откриваш най-същественото в творбите! Благодаря ти, че го постави в "любими"! Ще довърша започнатото и е възможно да спра... Желая ти здраве и творчески успехи!

Безпътица 🇧🇬

Обзела ме беше тъгата
след Нея в живот на земята.
Потиснат, почувствах умора
без нежна другарска опора.
Наслуки подирих спасение, ...
885 4 10

IX. Природен лечител 🇧🇬

Лекувало болести тежки
при ставни и костни болежки.
На глухи , слуха им възвръща
и радостни връщат се вкъщи.
Лекувало тумор и буци, ...
820 5 11

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...