Jan 24, 2009, 8:43 PM

"Виждам"

  Poetry
809 0 3
"Виждам"

През мен
препускат думите
като коне,
развързани и подивели,
но как да разбера
какво ми пишеш -
очите ми са вече остарели.
Като пресъхнали блата са,
с цвят на глина,
напукани от дълго бдене,
вода е текла някога -
сълзите пазят само спомен,
че имало е друг до мене.
Около тебе
силуетни сенки
закриват спомени отминали,
там, дето някога
било е светло
сега са само
прашни вирове...
Със нокти издълбах -
по памет,
със устни шепнех -
за това,
прегръщах със ръце -
завинаги,
сега съм сляп -
за всичко,
сега те виждам пак -
душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...