Виждам блясъка в очите.
Виждам как текат сълзите.
Виждам раните в душата.
Виждам самотата.
Болката е отразима,
любовта ти към мен -
незабележима.
Виждам толкова тъга,
колкото вали сега дъждът.
Нямаш чувства нито грам,
върви си, оставям те сам.
Че не си способен да обичаш,
чак сега разбрах, с теб през
цялото време самотна бях.
© Цветелина All rights reserved.
Поздрави
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
