Виждам те
Виждам те
Само като силует
Защото има светофари до теб
И защото светят
Вървиш
Асфалта под теб се топи
Горещо е
Светят червено
Почти като огъня, в който живееш
Не си феникс
Защото не можеш да пееш
Не можеш да се върнеш в живота си
Защото не знаеш как да оцелееш
Пишеш поезия
Но се плашиш от нея
Не знаеш какво искаш
Но имаш идеи
Аз съм различен
При мен всичко е сиво
Наредено отвесно
Тебе пак те има
Пак е само силуета ти
Но светофарната ти поезия
Е заменена от ехото
Но коли и тролеи
Студено е
Като леда, в който живея
Не съм северен
Защото нямам сияние
И не смея
С теб да се надбягвам
Искам само да се посмеем
Заедно без да е нужно да светва зелено
30.05.2006
© Десислав Илиев All rights reserved.
