Вик

Автобуса е пълен, като боа глътнала
нещо голямо. Издут е до пръсване.
-Помощ. Те ме ограбват.
Крещи жена с побелели коси.
До нея група мъже. Проверяващи.
Те я дърпат настоятелно към вратата.
Горката.
Явно няма пари за билет, а те я тормозят.
Нима не виждат очите й пълни със сълзи?
Докъде ли ще стигне в тях неразбирането?
Тази женица може да бъде тяхна майка и
баба...Стара е.
Бедна.
Облечена в черно.
Поквара навсякъде.
Бездушие.
Болка.
Натежа ми за тази жена без пари за билет.
После бръкнах в моя джоб.
Празен е.
Не мога дори билет да й купя...
Гаден живот. Горчива реалност.
Студени сърца. Всички мълчат. Страшно е.
Давя се в черното адско море от бездушие.
-Хора, тя е бедна. Не дърпайте тази жена.
Те ме поглеждат, като свирепи животни.
Втурват се.
Почват да дърпат и мен.
-Слизай. До тук си. Дърпат ме.
Слизаме.
Автобуса потегля понесъл в себе си
тягостно тишината...
Скандала остава скрит нейде във мрака.
Животът горчи, като вино.
Боли, като рана от нож.
Въпреки всичко е ценност.
Живота.