Аз искам да викам, когато краде
в градината някой череши.
Нали ще споделяме с тебе на две
ранените вчерашни грешки.

По котката сива да хвърля чепик,
когато наднича във шкафа
и вечер със смях да посрещам и вик
целувката ти на вратата.

Да викам след някое нощно такси,
след някоя чужда жена да те гоня.
По нея да пратя червило със вик -
същото като върху яката ти. Каква ирония!
 
Аз искам от страст да извикам в зори,
когато последният трепет в постелята гасне,
когато кафето споделяме и ни се мълчи...
Аз искам да викам от щастие!

26.04.2015
Русе