Вик
Поглеждаш ли понякога навън в тъмнината
и чуваш ли самотен вик в нощта?
Едва ли, но това викът е на сърцето ми,
което много, много го боли, но всъщност
нищо не личи, защото обградила съм го със стени
стени от сарказъм и ирония.
Които през годините градих, за да се
предпазя.
Защо ли казвам ти това,
като то за теб е без значение
Точно както беше и преди...
И чувстваш ли ме вечер ти
така, както чувствам те и аз?
И мислиш ли за мене с копнеж,
така както правя го и аз?
Сънуваш ли ме нощем ти?
Защото аз сънувам те и то всяка вечер
и там усещам топлината, която искам да
получа.
И кой измисли това безумие, наречено любов...
а може би безумната съм аз...
щом още вярвам, че ще я получа...
© Александра Шентова All rights reserved.
!!!
