Вик

Jan 22, 2010, 3:04 PM

Poetry » Love

508 0 2

Поглеждаш ли понякога навън в тъмнината

и чуваш ли самотен вик в нощта?

Едва ли, но това викът е на сърцето ми,

което много, много го боли, но всъщност

нищо не личи, защото обградила съм го със стени

стени от сарказъм и ирония.

Които през годините градих, за да се

предпазя.

Защо ли казвам ти това,

като то за теб е без значение

Точно както беше и преди...

И чувстваш ли ме вечер ти

така, както чувствам те и аз?

И мислиш ли за мене с копнеж,

така както правя го и аз?

Сънуваш ли ме нощем ти?

Защото аз сънувам те и то всяка вечер

и там усещам топлината, която искам да

получа.

И кой измисли това безумие, наречено любов...

а може би безумната съм аз...

щом още вярвам, че ще я получа...

Please sign in with your account so you can comment and vote.