Вик
Вик
Вън вали! Порой от дни,
от очи и от сияния.
Издигни с длани две
мост над спорни разстояния.
Протегни една тъга
над небе и над безсилия.
Разруши сто мечти,
не довели теб до "милия".
Потърси сто слова,
премълчани от неверия.
Притегли в тишина
болката на стиха - белия.
Извърви не целуван
път до пропасти.
Посегни и запали огън
в нежните жестокости.
Ако бях, де да бях
морски прилив на разсъмване.
Лунен кръг, водна твърд,
хапче срещу недолюбване.
Щях ли да удвоя
твоето добро обричане?
Нарисувай ме в съня
и търси ме чрез наричане.
Хорски шум, суета,
панаири и веселия.
Искаш ли, имаш ли,
нужни ли са ти доверия?
Упрекни този гръм -
изкрещи му до изчерпване.
Викам те над дъга,
побеляла от премерване...
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
