Вик
Ти чуваш ли как вятъра те моли
и блъска те със свойто хладно тяло,
в ушите ти крещи, ти чуваш ли,
когато в теб, виновно, някой плаче?
Ти виждаш ли под себе си земята
как страда и напукана нехае,
че вече няма цвят, горката
и няма го мирисът на цветята?
Ти чуваш ли птичата песен,
която те моли за прошка и проси
да бъда за някого дар и усмивка,
да бъде поличба и щастие да ни носи?
Ти виждаш ли горе небето
как тъмно и черно пак ни се мръщи?
Аз помня, когато по-ярко от него
в очите ти грееше пламък на свещ.
Сега си отиваш и всичко умира,
аз, тъжно, сама на поляна ще легна,
ще плача и викам по минали грешки,
а ти ще си спомняш за мен със усмивка.
© Велина All rights reserved.
Мъдро се изказа - печелиш ми симпатията 
