Feb 28, 2008, 10:12 AM

Вик от рая… Самота в безкрая…

  Poetry
888 0 13

Вик от рая…

Самота в безкрая…

Ще бягаш?

Или ще останеш?!

Търсиш смисъл…

Ровиш в рана…

А може би не трябва,

щом казваш, че обичаш някого

и поводи опитваш да намираш…

Да бягаш - те не са ти нужни.

Свобода отдавна дадох ти…

Но може би щастлив да си омръзна ти…

Вик от рая…

Самота в безкрая…

Да бягам ли и аз?

Пък току виж се срещнем пак

на някой пуст, забравен бряг…

Съдба човешка…

Карма…

Стан…

А дните са конци…

И Господ ръководи ги…

А нашите отряза

или просто разхлабени са…

Не знам…

Скрит писък в нежен стон…

Безсилие от топлото усилие

частица щастие да дам…

Влажни устни…

Сухи извори…

Вик от рая…

Самота в безкрая…

Съдба човешка…

Стан…

 

 

27.02.2008

 

                                                      Еми

 

        

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ем All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...