вина
Грешна, грешна от вина.
Една душа на клада
вечна гори.
Отдавна престана да се бори
и чувството на гузност да говори.
Грешките си тя забрави,
когато пламъкът съдещ започна да пари.
И от болка ленива,
но не физическа, а душевна -
тя убива!
Не греховете, а цялото...
... плъзгащо се, както по душата,
така и по тялото.
Грешна, грешна - не признава.
Нито опит да се оправдава.
Отдавна забрави свойте грехове,
отдавна чака гласа на смъртта да започне,
да я зове.
Макар и гузна - тя отрича,
а огънят от векове я препича.
Не иска да признае, че всъщност
тази смърт от цяла вечност трае.
Та тя сама не осъзнава.
Грешна ли е? Виновна ли е?
И това е...
Не показва как от страх преглъща.
Не подозира, че пламъкът още дълго ще я обгръща!
© Весли Векселбергерова All rights reserved.
