Вина ли?
Да, огромна.
Като езерото бистро на духа,
преливащо от самота...
Добротата,
затворница неволна.
Затичани към нищото
на чужда свобода,
оставяме следите си
по нежната трева
на своето "сега".
Следи неясни,
така различни
от знаците красиви
на човешка доброта...
Виновни сме
пред себе си.
© Кирилка Пачева All rights reserved.