Винаги
Ти ела
и разкъсай,
тази малка, брутална идилия.
От количество отчуждение,
липса на откровеност,
безмълвно, (защото трябва...)
Ветропоказател,
който ръждиво стене
на покрива.
И необязден полумесец,
тръпнещ от страст,
без обятия...
Ти ела
и целуни земята,
по която стъпва лятото,
отмаляло...
Докосни с устни ръката,
безплътно галеща вятъра.
Опъни платната
на кораба-Доверие.
Докато достигнеш вратата,
на онова, малко,
споделено мигновение -
между дъжда и дъгата,
между теб и мен,
между...
Цяла вечност, скрита
в розово чадърче,
always...
© Росица Илиева All rights reserved.
