Винаги (Прощално)

Poetry

1.1K 0 14

Отсях от плявата зърното.

Посях. Навсякъде поникна.

Ожънах. Смлях. Омесих пита.

И гладните нахраних.

Сега си тръгвам. Гладна.

По-жадна от преди.

Ще плувам в своето море.

До насита.

И зная – винаги,

в очите на делфините

едно мълчание крещи.

Неистово.

МУЗИКА>>>

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

СашоМ (Сашо Маринов)

Хареса ми!
Неистова е болката, тъгата,
но от морето вземай сила ти,
духът ти по-бързо да укрепи!
Поздрави Весела!

2009-05-31T18:31:30+03:00
враната (Маргарита Василева)

Посадила си зърно.Не ти ли е жал,
че ненагледано ще пониква?
Сега цялата си печал...
Недонаситена...Тиха...
Само така ти се струва.
Сърцето ти неистово вика.
ВЕСИ!

2009-05-30T22:52:13+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Гладна и жадна?! Не вярвам...

2009-05-30T22:13:16+03:00
anahid (Анахид Чальовска)

Поздрави, харесах, но това не е нищо ново

2009-05-30T20:39:07+03:00
aborigen (Борко Бърборко)

Рано си приклйчила със жетвата!

2009-05-30T19:32:16+03:00