Отсях от плявата зърното.
Посях. Навсякъде поникна.
Ожънах. Смлях. Омесих пита.
И гладните нахраних.
Сега си тръгвам. Гладна.
По-жадна от преди.
Ще плувам в своето море.
До насита.
И зная – винаги,
в очите на делфините
едно мълчание крещи.
Неистово.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Неистова е болката, тъгата,
но от морето вземай сила ти,
духът ти по-бързо да укрепи!
Поздрави Весела!