30.05.2009 г., 10:42 ч.

Винаги (Прощално) 

  Поезия
958 0 14
Отсях от плявата зърното.
Посях. Навсякъде поникна.
Ожънах. Смлях. Омесих пита.
И гладните нахраних.
Сега си тръгвам. Гладна.
По-жадна от преди.
Ще плувам в своето море.
До насита.
И зная – винаги,
в очите на делфините
едно мълчание крещи.
Неистово. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Предложения
: ??:??