HAATOR
29 results
Отначало никой не го забеляза с изключение на Яна. Тя
като опарена ококори очи и буквално се взря в него.
- Боби - извика една от жените, която го бе забелязала,
и се втурна натам. После всички извърнаха глави към
младежа и го аплодираха с бурни ръкопляскания. Съпругът ...
като опарена ококори очи и буквално се взря в него.
- Боби - извика една от жените, която го бе забелязала,
и се втурна натам. После всички извърнаха глави към
младежа и го аплодираха с бурни ръкопляскания. Съпругът ...
1116
И ето, отново луната ни поглежда
далеко сме сега, един от друг
в различни континенти.
Как искам, тази нощ да си до мен
И всяка друга,искам те… ...
далеко сме сега, един от друг
в различни континенти.
Как искам, тази нощ да си до мен
И всяка друга,искам те… ...
363
3
Тази юлска вечер бе безкрайно дълга и тягостна за Яна. Вярно бе това, че от нея не се изискваше нищо повече, освен да посреща гостите, да им се усмихва с повърхностна сърдечност и да ги поздравява с нужната доза лицемерие.
И макар, че всичко това тя го умееше до съвършенство, е й бе омръзнало да гле ...
И макар, че всичко това тя го умееше до съвършенство, е й бе омръзнало да гле ...
903
2
Зелма Илона влезе в асансьора, обшит от всички страни с огледала . Вдъхновена от положителния си хороскоп за деня, тя беше забравила днес, за страховете си. Облегна гръб в едно от стъклените отражения и вдигна поглед към брояча, който отчиташе, всеки следващ етаж на сградата. Загледана в числата тя ...
718
2
Стените на къщата за гости, пазеха много тайни.Те не познаваха хората, които сновяха напред-назад по стълбите към своите стаи. Стаите бяха разположени на два етажа ,всичките с изглед към реката. Тя преминаваше буйно през града, като го разделяше на две части. В градската градина не преминаваха автом ...
514
Стрина Пена от село „Тъпчилещово“ беше една такава засукана и хитра, същинска гъсеница, която все се надсмиваше над хората. Всеки ден намираше по някой човек от селото, когото да спомене в ругатните си, а понякога измисляше и такива клетви, които обхващаха по мащабен диапазон от човеци. Но от скоро ...
1598
2
3
Малко сърдито човече,
на мен ли се сърдиш?
Скрито зад ъгъла
думи по-тежки от камъни хвърляш...
Недей! Спри се, малко човече. ...
на мен ли се сърдиш?
Скрито зад ъгъла
думи по-тежки от камъни хвърляш...
Недей! Спри се, малко човече. ...
1282
1
Някога летели ли сте? Но не така както си помислихте току-що със самолет или надуваем балон! Не така, а истински?
Аз съм Марта! И в моята душа се събира един цял океан от надежда, вяра и любов. Ще ме попитате винаги ли е било така? Отговорът е простичък. Да! Вселената ме е дарила с тази тайна още пр ...
Аз съм Марта! И в моята душа се събира един цял океан от надежда, вяра и любов. Ще ме попитате винаги ли е било така? Отговорът е простичък. Да! Вселената ме е дарила с тази тайна още пр ...
644
Сънят ми не беше сън, Господи. Беше просто продължение на приказката дошла от древността. Защото тази приказка е стара като света, като вятъра, който разрошва, опъва косите ни, когато Облак препуска. Тя е стара като конете, без който не можехме да минем през този живот, като старинните монети, който ...
742
2
„Ще се върна преди цветята твои да увехнат!” „Връща се този,който пътува и.. който не може без любов”
В пустѝнята -
Изгаряща от жега бедуѝните
вместо вода,
спасителен мираж! - видели, ...
В пустѝнята -
Изгаряща от жега бедуѝните
вместо вода,
спасителен мираж! - видели, ...
781
2
Хората казвате, че ние, кучетата, нямаме душа. Е, колкото и да не вярвате, ще отбележа, че имаме. Знаете ли, че ние чуваме мислите ви? Ние идваме във вашия живот, за да останем в него. Не ви напускаме, когато стане трудно или когато изчезне първоначалната тръпка. Ние продължаваме да ви гледаме със с ...
646
Океанът безбрежен всели се във теб
За мен вече нищо..
Нищo(!) за мен не остана.
В ръцете ми дните се свиха.
Някой все хлопа по вратата,..оглушавам ...
За мен вече нищо..
Нищo(!) за мен не остана.
В ръцете ми дните се свиха.
Някой все хлопа по вратата,..оглушавам ...
437
Първи си отиде дядо и по бащина линия. Човекът на чието име беше кръстена,човекът когото толкова много обичаше. Отиде си в първата година след като отвори вратата. Просто ей-така без видима причина беше се залежал сякаш в миг изгубил желание за живот. Два дни преди да затвори завинаги очи помолил да ...
872
3
Усещам - трябва да тръгвам.
В душата ми бият камбани.
Този звън... отеква във мен. Подканва ме.
Из поредица удари сякаш измъква ме!
Всеки от мене краде ...
В душата ми бият камбани.
Този звън... отеква във мен. Подканва ме.
Из поредица удари сякаш измъква ме!
Всеки от мене краде ...
1409
1
5
ТИ НЕ ТЪГУВАЙ, ПРИЯТЕЛЮ!
(на маестро I.S с обич)
Ти не тъгувай, Приятелю!
Оглеждам себе си в твойте очи.
Виждам влажни, неспокойни твоите сини лунѝ. ...
(на маестро I.S с обич)
Ти не тъгувай, Приятелю!
Оглеждам себе си в твойте очи.
Виждам влажни, неспокойни твоите сини лунѝ. ...
687
1
Ако срещна...Човек.
Ако направиме... лято!
Ако заедно(!) стопляме... зимата!
Тогава...
Можеш ли да помолиш славея да замълчи ...
Ако направиме... лято!
Ако заедно(!) стопляме... зимата!
Тогава...
Можеш ли да помолиш славея да замълчи ...
757
1
Тишина…
Застинала в прозрачните дрехи на житото.
Толкова... толкова щастие от дните прелива!
Перли и розови макове…
Грехове… ...
Застинала в прозрачните дрехи на житото.
Толкова... толкова щастие от дните прелива!
Перли и розови макове…
Грехове… ...
477
1
Пазя те в прегръдката си на съня
Самo там си мой..
Само там виното и хляба си за мен!
Трябваше да те измисля отначало
Трябваше да те оплача отначало ...
Самo там си мой..
Само там виното и хляба си за мен!
Трябваше да те измисля отначало
Трябваше да те оплача отначало ...
544
2
Виждаш ли нашия изгрев, Любов?
Ухае на прясно разцъфнала мента..
Прегърнал (е) юнския бриз…
Виждаш ли Любов(!)
Луната бяла одежда облича и.. ...
Ухае на прясно разцъфнала мента..
Прегърнал (е) юнския бриз…
Виждаш ли Любов(!)
Луната бяла одежда облича и.. ...
1412
1
3
Лятото вихри, пилее косите, разбърква и мислите даже.
Виждах, разпознавах лице.
Лицето на моето лято... тяло от обич и... слънце излято.
Престъпих крачка напред.
Капризният бяг някак повлече ме... ...
Виждах, разпознавах лице.
Лицето на моето лято... тяло от обич и... слънце излято.
Престъпих крачка напред.
Капризният бяг някак повлече ме... ...
708
1
Божествен танц.
Небесен нестинар.
Властелин на кървав огън.
Влизам в теб.
Влизам... не, потъвам... ...
Небесен нестинар.
Властелин на кървав огън.
Влизам в теб.
Влизам... не, потъвам... ...
563
1
Младата жена вървеше през големия град. Беше оставила автомобилa си на платен паркинг и крачеше към непознато място. Беше лято! Прохладно Варненско лято. Спря се пред един павилион и си купи билет от играта „Мега милиони”. Вярваше в късмета си. Та нали само вярата, надеждата и любовта нямат граници, ...
711
3
Ти дойде, а... не вярвах; не чаках дори... но дойде.
Върна се от дългия път уморен.
Задъхан от дните фалшиви.
Ръката ми леко докосна.
Спрях се пред теб. ...
Върна се от дългия път уморен.
Задъхан от дните фалшиви.
Ръката ми леко докосна.
Спрях се пред теб. ...
1333
2
Виждаше мъже от рибарски кораб, които радостни махаха с ръце към тях, поздравяваха ги, подаваха им плетени кошове пълни с риба. Разговаряха с телепатия, шегуваха се помежду си, казаха си, че след седмица отново ще се видят... После вратата на „кората” се затвори. Мария вървеше след тях наблюдаваше г ...
645
След време ще се научиш да препускаш из вселената с умът си, ще се носиш с белите звезди. Тяхната енергия ще ти връща различни спомени, знаеш ли колко е необятна вселената...? Знаеш ли какви прекрасни пространства съществуват, знаеш ли, че душите се събират на места, където могат да се облекат в нов ...
675
2
(ФЕНТЪЗИ-приказка за пораснали деца)
„Когато гледам звездното небе, то ми се струва малко. Или аз раста, или вселената се смалява. Освен ако не са и двете едновременно“
Салвадор Дали
Луната бавно пълзеше към звездите, като приведена напред жена, която сякаш се изкачваше по урвата на стръмна планина. ...
„Когато гледам звездното небе, то ми се струва малко. Или аз раста, или вселената се смалява. Освен ако не са и двете едновременно“
Салвадор Дали
Луната бавно пълзеше към звездите, като приведена напред жена, която сякаш се изкачваше по урвата на стръмна планина. ...
712
2
Мислите ми днес си говорят, сякаш танцуват. От време на време се опитвам да се намеся в танца им, но те сякаш ме избутват навън,шепнат така тихо, сякаш са кристални снежинки, сипят се бавно от небето и трупат. Сякаш днес не съм истинска за тях,сякаш днес съм само едно бутафорно украшение на собствен ...
1299
4
Държеше ме за ръката, докато вървяхме. Каза тихо:
-Виждаш ли пълната луна? Тя блести и рисува само за нас неповторима, незабравима, лунна пътека. По нея само ще те водя,обещавам ти, морето спи!
-Добре - смирено му отвърнах Аз и потеглихме към неговия бряг!
-Кога пристигнахте тук? - ме попита, докато ...
-Виждаш ли пълната луна? Тя блести и рисува само за нас неповторима, незабравима, лунна пътека. По нея само ще те водя,обещавам ти, морето спи!
-Добре - смирено му отвърнах Аз и потеглихме към неговия бряг!
-Кога пристигнахте тук? - ме попита, докато ...
530
1
1
Пътувах в снежна виелица. Прибирах се у дома. Домът ми, където никой не ме чакаше. Само цветята, които бях оставила преди време в пълен съд с вода. А преди месеци в този дом имаше толкова гласове, изричаха се толкова мечти, имаше понякога и сълзи, но бяха някак пo-леки, защото имаше рамене, с които ...
1391
4
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
