Бутилка вино... поредната...
Две чаши - празни - за пореден път...
И твоите очи - красиви - с мекия оттенък на мавруд,
топли, но и някак горчиви.
Навярно и вкусът на устните ти е такъв... едва ли ще узная...
Къде ли си сега - седиш срещу мен и ме гледаш, но коя ли виждаш?
Бутилка вино... не знам коя по ред...
Гледам те и плача, но не от мъка,
а от жажда... жаждата по теб, която виното не утолява.
Жадна съм за устните ти,
за погледа ти,
с който да погледнеш и да видиш мен. Дори през чашата... ...