Бутилка вино... поредната...

Две чаши - празни - за пореден път...

И твоите очи - красиви - с мекия оттенък на мавруд,

топли, но и някак горчиви.

Навярно и вкусът на устните ти е такъв... едва ли ще узная...

Къде ли си сега - седиш срещу мен и ме гледаш, но коя ли виждаш?

Бутилка вино... не знам коя по ред...

Гледам те и плача, но не от мъка,

а от жажда... жаждата по теб, която виното не утолява.

Жадна съм за устните ти,

за погледа ти,

с който да погледнеш и да видиш мен. Дори през чашата...

Съмна се. Ти спиш, аз - не.

Гледам те. Едва ли ще забравя тази нощ.

Беше мой, все пак, и въпреки това не те усетих,

не в себе си - там беше - а в душата си,

до там не пожела да стигнеш,

дори и след поредната бутилка вино...

В чия душа ли искаш ТИ да бъдеш?