Виновен дъжд
Виновен дъжд
Във силен дъжд потаен мъж
ме срещна в здрача изведнъж.
Изплаших се, а той - „Поспри!”
И тъй дочакахме зори.
А беше толкоз силен дъжд,
че ний под него с този мъж
все вплитахме ръце в ръце,
притискахме лице в лице.
Чаровен мъж - вълшебник цял!
Май в треска бе ме залюлял.
Какво ли биле сложи той,
че вместо чужд ми стана свой?
Как страшно е да кажещ - „Мой!”
И аз - искра, а той - барут!
Пожар ни грабна като луд.
Опърли волните крила
и дъжд отново заваля.
И ни обгърна с този мъж.
Неспирен дъжд - виновен дъжд!
© Стойна Димова All rights reserved.
