Виновна
Виновна съм, че губя почва под краката си,
когато спра за миг да те усещам,
виновна съм, че нощем яхвам вятъра
при тебе да ме отведе на тайна среща.
Виновна съм, че за света оставам сляпа,
защото си живея в мой измислен свят -
до болка нереален като песен неизпята,
но затова пък на мечти несметно е богат.
Виновна съм, че повече от тебе искам,
пия те до дъно, но пак мори ме жажда.
И няма спирка за горещите ми мисли
... и няма път за дръзките желания.
До теб се будя, ала ти не си до мене,
дълбоко в пазвите те крия по принуда,
ревниво браня скъпоценното ни време.
Виновна съм, че те обичам до полуда!
© Таня Донова All rights reserved.
