Nov 25, 2008, 11:08 AM

Виновна

  Poetry » Love
881 1 1
Стига излишни рими,
стига с лъжите любими.
В ада ме прати, за да
може на теб да ти
се угоди.

Хвърли вината върху мен,
но ми писна в онзи ден,
когато осъзна, че ме обичаш
и цял живот все след мен ще тичаш!

Каза, че душата съм ти аз убила,
но не се запита какво съм изгубила.
В центъра на всичко беше ти.
Но ме чуй и запомни,
че вече всичко се промени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина Илиянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...