Вдъхновено от "Виртуална жена" на Илко Илиев (poeta)
Благодаря ти сърдечно за красивия стих, Илко!
Нереален е той. Недостъпен. Миражен.
Лъч във твоя покой. Или вопъл протяжен.
Мислите ти краде. И деня ти тревожи.
Обич ще ти даде. В някой миг невъзможен.
Той е вечният мъж. Идеален и искрен.
Идва само веднъж. Нежен, верен, пречистен.
Той е вярна следа. Тихо следваш я в мрака.
Капка жива вода. И копнеж неизплакан.
Благороден герой. Романтична магия.
Виртуален е той. Трудно ще го откриеш.