Бог добър е, ще ме назначи
                за пазач на райските градини.

  Янаки Петров, „Безработният поет“

От жегата на лятото се скрих                     

на сянка пред компютъра – да пиша.        

А той тревожно зажужа и тих

за тебе стих в лицето ми издиша:

„Устата ти е с дъхав дъх на мед,              

косата – с цвят на цвят пшеничен,            

тинтява взорът ти е – слънчоглед,   

брадата ти – осил челичен.“

На мен пък стори ми се, че навред

на прегоряло въздухът мирише

и рой оси нападат ме наред

и вместо мене оди плоски пишат.

А мислех си, с изкуствен интелект       

метафори ще изнамеря свежи,

получи се обратният ефект –

поезия скалъпена, небрежна.

Прегрял е, казах си – като инсект,

оплел се в нета с медоносни трели.

Добрият лаптоп мой – с банален текст,

оттук-оттам събран, престиж печели.

Ти друг си – безкомпромисен естет,

изграждал се с усърден труд с години.

Туй шепне ми насън един поет –

пазач щастлив на райските градини.

Стихотворението участва в конкурса „Янаки Петров“ 2024 г. и не спечели награда.