Когато си затворен в тъмна клетка
и между четири стени си сам,
понякога си правиш крива сметка,
че Интернет спасение е там.
И пъшкаш ти пред скайпа в изнемога.
Отсреща другият в синхрон ечи.
Когато дойде спазъм, като дрога
не сваляш ти от другия очи.
Но някой ден при тебе той пристига
и иска най-реалната любов.
Обръщаш гръб – към скайпа се повдигаш,
избрал в живота пътя си суров. ...