Виртуална любов
Здравей,ти мой виртуален приятелю,
добър вечер ти казвам в късния час.
И ти ли скуката тука убиваш си?
И ти ли самотен си, тъй както и аз?
Седим сега и тъжно се взираме
в екрана пред нас, малко студен,
уж си говорим,но всъщност не чуваме,
вместо с глас си говорим с ръце.
Пишем с пръсти "как си?", "обичам те",
"липсваш ми много" и "целувам те аз",
но всъщност остават празни душите ни,
само копнежа остава в нас.
Сякаш приятели с тебе отдавна сме,
но всъщност не виждали своите очи,
снимките само често си гледаме,
сърцето си пълним с нови мечти.
Защо ли те чакам пак да те зърна?
Защо ли очаквам те пак в нощта?
Сърцето потрепва от болест незнайна,
да не би да се казва виртуална съдба?
Добър вечер, мой виртуален приятелю,
здравей моя виртуална любов,
ти далеч си, даже отскоро познавам те,
но всъщност мечтая за твойта любов.
© Пламена Владимирова All rights reserved.
