Висока тераса
Така е тихо нощем, че се чува
и хъркането равно на съседа.
Отсреща, на балкона, се целуват.
Навярно влюбени. А аз ги гледам.
Запалила поредната цигара,
премрежвам поглед. (този дим проклет)
В очите ми солено се разтварят
два прилива от млъкнало море.
Усмивката ми някак си е крива -
изглежда спъната и малко куца.
Разсеяно от виното отпивам,
а в гърлото заседнала е буца.
Прибраха се отсреща. Хвърлям фаса.
Какво пък толкоз има да умувам?
По дяволите! Трябва ми тераса
и влюбен мъж, когото да целувам.
© Мая Попова All rights reserved.
