Да клекнеш пред лицето на смъртта
не значи ли, раздяла с Караджата?
Макар че той в полето на честта.
И мъртъв се сражава на земята!
Застава прав пред вражите дула.
И дава тон за песен в тишината,
с която, над смълчаните била,
умира и се ражда синевата!...
От слънцето под свода на Батак
до Бузлуджа и изгрева край Драва,
аз виждам да плющи един байрак!
И българския дух да оцелява! ...