Висша геометрия
Край!
...
Съм ли?
...
Тишина, оглушително тиха,
без жалост,
бръмчи монотонно в ушите.
Без крясък,
дере се навътре със ярост,
мислите спира, притиска гърдите.
Един беззвуков,
неспирен вик,
в един безкраен,
неспиращ миг.
Тъмнина, ослепително тъмна,
без посока,
напряга бодливо очите.
Без допир,
нахълтва навътре, дълбока.
Мислите взима, притиска гърдите.
Един безстрастен,
напълно безлик,
безжизнено спрял -
безкрайният миг.
...
Нима това е краят?
А всички приказки за рая?
...
Пропуква се,
лъч светлина в черната, сива
тишина-тъмнина.
Разпуква се,
пръскащ, на всяка страна
оранжево-бяла светлина-топлина.
Ах!
Ах, как само
нежно гали, обгръща,
как топло, как нежно прегръща,
понася ме леко, с божественото ухание,
с опияняващо спокойствие в бездиханно омаяние.
Без товар, без притеснение. Без нито мисъл, без смущение
бавно политам в най-сладкия сън. Не спя, а сънувам и зная - аз съм!
© Георги All rights reserved.
