Лъв (Георги)
19 11
22.10.2008 г., 8:04 ч.

Висша геометрия 

  Поезия » Философска
890 0 5
 

Край!

...

 

Съм ли?

...

 

Тишина, оглушително тиха,

без жалост,

бръмчи монотонно в ушите.

Без крясък,

дере се навътре със ярост,

мислите спира, притиска гърдите.

 

Един беззвуков,

неспирен вик,

в един безкраен,

неспиращ миг.

 

Тъмнина, ослепително тъмна,

без посока,

напряга бодливо очите.

Без допир,

нахълтва  навътре, дълбока.

Мислите взима, притиска гърдите.

 

Един безстрастен,

напълно безлик,

безжизнено спрял -

безкрайният миг.

...

 

Нима това е краят?

А всички приказки за рая?

...

 

Пропуква се,

лъч светлина в черната, сива

тишина-тъмнина.

 

Разпуква се,

пръскащ, на всяка страна

оранжево-бяла светлина-топлина.

 

Ах!

Ах, как само

 нежно  гали, обгръща,

как топло, как нежно прегръща,

понася ме леко, с божественото ухание,

с опияняващо спокойствие в бездиханно омаяние.

Без товар, без притеснение. Без нито мисъл, без смущение

бавно политам в най-сладкия сън. Не спя, а сънувам и зная - аз съм!

 

© Георги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??