Вита стълба води във небето
Вита стълба води във небето -
във небето синьото, където
Господ на ребро се излежава
и с различно време ни дарява!
Ако Господ весело се смее,
ясно слънце над земята грее.
Ако Господ газове изпуска,
буря гръмотевична препуска,
а по малка нужда ли отива,
дъжд пороен нивите залива.
Сигурно от райските градини
са набрали много сладки дини.
Цяла пролет дъждове валяха.
Брегове и бентове преляха.
Придойдоха Въча и Върбица,
придойдоха Арда и Марица,
а когато се разля и Чая,
в пловдивско народът се отчая:
че бостаните се наводниха,
че фъстъците - и те - изгниха,
и неопрашените цветчета
паднаха от плодните дръвчета.
Своя труд в калта като видяха,
хората в селата зароптаха:
- Докога ще бъдем мъченици!
Как се гледат в Пловдив ученици
и студенти, следващи "платено"!
Как се мръзне зиме на студено!
Пак ни сполетя беда голяма!
Няма справедливост, Господ няма!
- Хора, няма място за тревога!
Всичко, що се случва, е от Бога!
Даже ако Господ ни очисти,
неговите помисли са чисти!
Който на земята днес се мъчи,
утре горе, в рая, ще се пъчи!
Тъй че никому не се сърдете,
а молитвено благодарете!
Щом като сме живи и сме здрави,
всичко занапред ще се оправи!
Тъй свещениците им казàха.
Думите им хората разбраха -
по една вода студена пиха
и с съдбата си се примириха.
Колко смисъл в тоя свят е вложен,
колко мъдрост в словото ти, Боже!
1996 г.
© Ангел Чортов All rights reserved.
