Вкусът на страха...
Отровата ти ме изгаря като въглен...
Отровата ти настъпва във всяка жила по тялото ми...
Отровата ти ме кара да крещя името ти до забрава...
© Златина Атанасова All rights reserved.
Отровата ти ме изгаря като въглен...
Отровата ти настъпва във всяка жила по тялото ми...
Отровата ти ме кара да крещя името ти до забрава...
© Златина Атанасова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...