Златито (Златина Атанасова)

* * * 🇧🇬

Сърцето ми ехти и не спира да мисли за твоите очи...
Сърцето ми ще изхвръкне, когато близо до мен си ти...
Сърцето пита се дали ще може да забрави всичко, което си ти...
Сърцето ме боли при мисълта, че не изпитваш същото и ти.

Златито

Poetry

2013-04-12T14:59:08+03:00 729

* * * 🇧🇬

Вече не останаха сълзи,
а само болката в горките ми очи...
Вече не ме е страх,
само търся отново пътя, по който да се върна...
Вече не изпитвам мъка, ...

Златито

Poetry » Blank verse

2013-04-04T18:15:36+03:00 763

Връщам се... 🇧🇬

Връщам се на мястото където не боли....
Връщам се там, където сърцето не може да скърби...
Връщам се към онова, за което си е заслужавало
да продължа да живея...
Връщам се със нова сила и с гордо вдигната глава, ...

Златито

Poetry

2013-02-13T10:09:03+02:00 778

* * * 🇧🇬

Съществуваш ли, кажи, всичко в мен ехти...
Съществуваш ли, кажи, и раната в гърдите ми
излекувай без отново да ме боли...
Съществуваш ли, кажи, прошепни името ми,
когато дъждът започне да вали... ...

Златито

Poetry » Love

2013-02-12T10:55:45+02:00 836

* * * 🇧🇬

Ще бъда себе си сега без да се срамувам от това...
Ще се опитам да живея без да изпитвам много чувства
и да се наранявам както до сега...
Ще бъда ледената кралица без да мисля каква съм била до сега
и дали ще мога да излекувам душата си сама....

Златито

Poetry » Love

2013-02-08T08:47:48+02:00 778

* * * 🇧🇬

Нека всичко започне точно сега...
Нека да бъда същата, но по-различна от приетите правила...
Нека животът не протича скучно изграден от фалша и суетата на хората по света...
Нека да се движим малко хаотично и настроени винаги романтично...
Нека светът за момент се промени и всички да се осъзнаят кол ...

Златито

Poetry

2013-02-06T14:40:30+02:00 666 2

* * * 🇧🇬

"Имало едно време", всички истории започват така, странно, но е така... Съществувал един приказен свят, за който ние обикновените хора не подозираме... В този приказен свят живеели всякакви същества от дракони, до феи магьосници... Но странно как един ден се родило дете, което не приличало на тези м ...

Златито

Prose

2013-02-05T10:37:52+02:00 836 2

* * * 🇧🇬

Ще те помня все така жизнерадостна и с усмивка на лице...
Ще те помня все така бореща се с зъби и нокти за това, което искаш...
Ще те помня все така обичаща и раздаваща се на всички...
Ще те помня винаги за това, което беше, и за това, което си за мен самата...
За теб, лели...

Златито

Poetry

2012-08-30T21:50:38+03:00 686

Изгубих... 🇧🇬

Изгубих себе си някъде по пътя....
Изгубих сърцето си някъде по пътя...
Изгубих душата си някъде по пътя...
Изгубих сълзите си някъде по пътя...
Изгубих и теб някъде там, в безкрайната шир, търсейки това, което съм...

Златито

Poetry » Love

2012-08-24T10:00:17+03:00 849

Когато заспя... 🇧🇬

Вечер, когато заспя, ти бдиш над моя сън сам в нощта...
Вечер, когато заспя, ти лекуваш моята душа...
Вечер, когато заспя, съм на крилете на любовта...

Златито

Poetry » Love

2012-06-25T13:50:48+03:00 856

Птица... 🇧🇬

Птица иска ми се да бъда сега...
Птица, която да прелита над небосвода, свободна от сивото ежедневие на деня...
Птица, лутаща се из света, търсеща утеха във своята свобода...
Птица, търсеща приключение без лицемерието на света...

Златито

Poetry

2012-05-31T22:38:57+03:00 724

Моята душа... 🇧🇬

Плача и не мога да се спра...
Плача за това, което съм сега...
Сякаш някаква магия ме е обгърнала с наметалото на вечността...
Плача и се вайкам в тъмницата на пазителя, заключил моята душа...

Златито

Poetry

2012-05-24T14:20:02+03:00 841 2

* * * 🇧🇬

Зад маската се крия сега и не остана от мен следа...
Зад маската умирам сега и раздирам душата си сама...
Зад маската не останаха чувства, а само несподелената тъга.

Златито

Poetry

2012-04-23T09:57:38+03:00 679

Крещя и боли ме... 🇧🇬

Крещя срещу вятъра сега...
Крещя и боли ме от това...
Крещя и моля се сама, прикрита в дълбините на моята душа...
Крещя и викам като изплашено дете, изгубено в тъмнината на нощта.

Златито

Poetry » Love

2012-04-04T11:40:42+03:00 910

В минал живот... 🇧🇬

Усещам студина, непозната до преди...
Усещам болка там, където не боли...
Усещам познато лице, което в минал живот може би съм обичала силно, а сега възникват въпроси...
Усещам сълзи, изплакани преди....
Усещам, че все още някой ме е обичал тайничко... ...

Златито

Poetry

2011-08-23T20:29:50+03:00 861

* * * 🇧🇬

Споменът за теб живее все още в мен...
Споменът за теб ридае с мен...
Споменът за теб тежи като буца,
затиснала сърцето вътре в мен...
Споменът за любовта ти кара ме да плача ...

Златито

Poetry » Love

2011-06-05T18:17:28+03:00 823

* * * 🇧🇬

Обичам те, когато нямам за какво да се боря...
Обичам те, с всяка глътка въздух...
Обичам те, като вълна, разбиваща се във скалите...
Обичам те, със искрената обич на дете...

Златито

Poetry » Love

2011-04-01T22:42:18+03:00 963 2

Помниш ли... 🇧🇬

Помниш ли пролетта, която грееше в цветята...
Помниш ли как птиците пееха радостната си песен...
Помниш ли разлистващите се дървета, отново завръщащи се към живота...
Помниш ли красивата и жизнерадостна усмивка на искрящото слънце в очите ми...
Помниш ли как вятърът ни целуваше нежно... ...

Златито

Poetry

2011-02-23T23:03:00+02:00 819

Злото... 🇧🇬

Аз съм злото, надвиснало над града....
Аз съм злото, което стряска те в съня...
Аз съм злото зад твоите очи сега...
Аз съм злото с острата кама...

Златито

Poetry » Other

2011-02-03T22:18:35+02:00 826 2

Вкусът на страха... 🇧🇬

Отровата ти ме изгаря като въглен...
Отровата ти настъпва във всяка жила по тялото ми...
Отровата ти ме кара да крещя името ти до забрава...

Златито

Poetry » Love

2011-02-02T12:57:49+02:00 905

* * * 🇧🇬

Сянката - ето я зад теб, тя те чака...
Сянката - ето я, плаче там, до теб, и иска да я чуеш...
Сянката - ето я, тя е силуетът, от който се страхуваш нощем...

Златито

Poetry » Love

2011-01-19T20:05:46+02:00 832

Ела за мен... 🇧🇬

Вземи мен, когато слънцето залезе...
Вземи мен, когато болката надвисва над града...
Вземи мен, когато крилете на нощта обгърнат те в тъма.

Златито

Poetry » Love

2011-01-18T19:30:33+02:00 911

* * * 🇧🇬

Призраците от миналото -
следват ме всяка секунда от деня.
Призраците от съня
карат ме да настръхвам вечер, когато съм сама.
Призраците от мрака на нощта, ...

Златито

Poetry

2011-01-17T01:22:18+02:00 941 2

Бягство... 🇧🇬

Бягство от реалността,
как бих искала това...
Бягство от въпросите,
какво блаженство бих изпитала сега...
Бягство от съня, ...

Златито

Poetry » Love

2011-01-11T22:10:10+02:00 824

Завладяващ... 🇧🇬

Огнените ти очи прогарят душата ми, щом погледнеш в мен...
Студеното ти тяло има власт над мен, щом докоснеш ме...
Усмивката ти кара ме да настръхвам, щом доближиш ме ти...
Целувката ти, тъй страстна и опасна, кара ме да забравя да дишам.

Златито

Poetry » Love

2010-12-08T16:02:21+02:00 819

Искам те... 🇧🇬

Искам това, което не ме желае.
Искам любовта, която изгаря в гърдите ми...
Искам черната и страшна нощ да ридае с мен...
Искам болката, изгаряща ме отвътре, да утихне...
Искам да целунеш страстно пак кървящите ми устни... ...

Златито

Poetry » Love

2009-01-31T20:10:43+02:00 1.3K 4

Дългият път 🇧🇬

Вървях твърде дълъг път,
изпълнен с болка и страдание...
Любимите хора, които обичах,
обърнаха ми гръб.
Сега вървя сама и чакам... ...

Златито

Poetry » Love

2008-11-19T20:25:27+02:00 878 2

Като пронизана... 🇧🇬

Боли, защо любовта убива.
Тъй сладка, ала тъй горчива.
Макар че толкова ранява,
тя и обича толкова силно,
че може и да те убие, ...

Златито

Poetry » Love

2008-09-28T00:21:07+03:00 868

* * * 🇧🇬

###
Животът.
Какво, значи това?
Че ще живеем вечно.
Всеки умира, рано или късно. ...

Златито

Poetry » Love

2008-09-13T13:18:53+03:00 766

Ще страдам 🇧🇬

***
Аз стоя сама
в мрака на самотата...
Опитвам се да те изтръгна
от своето сърце, ...

Златито

Poetry » Love

2008-09-07T13:16:36+03:00 993 4

Ти си там... 🇧🇬

***
Ти си там, в далечината...
и ме гледаш с твоите
студени, премръзнали очи,
които не знаят какво е любов... ...

Златито

Poetry » Love

2008-08-24T21:53:17+03:00 1K 4