Разтвори шубрака на тъмните мисли луната
и с джобното ножче задялка стрели,
че още с първите сънища почва войната,
а непосилно е да не отвърнеш, когато боли.
Скрит под бетони от страх
чакам щурма в душата пленена да свърши,
изпразнила своите автомати от смях
моето знаме опита да скърши.
Блика кръвта на раненото бъдеще,
не стига на днешната супа тънкия бинт
да увие ръцете, очите, небесната чума
и на любовната машина строшения винт. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up