Feb 1, 2018, 9:56 AM

Влак

  Poetry » Love
592 0 0

Разтвори шубрака на тъмните мисли луната

и с джобното ножче задялка стрели,

че още с първите сънища почва войната,

а непосилно е да не отвърнеш, когато боли.

 

Скрит под бетони от страх

чакам щурма в душата пленена да свърши,

изпразнила своите автомати от смях

моето знаме опита да скърши.

 

Блика кръвта на раненото бъдеще,

не стига на днешната супа тънкия бинт

да увие ръцете, очите, небесната чума

 и на любовната машина строшения винт.

 

Знам, че загубих войната, още след първия камък

строшил на парчета наивния плътски капан,

но скочих по момчешки с дървена пушка в играта

да гоня заека в мекия топъл юрган.

 

Залисан в дъха ти попаднах в гората

в лисичата дупка да търся храна,

 гонех от мислите ти черното ято

дошло да ни покаже, какво е жена.

 

И почнах да хвърлям наред и да чупя

незнаещ търпение, неискащ да става голям,

 свободата ти земноводна се опитах да купя

с жалкия опит да бъда честен и прям.

 

Започнаха мините скрити

една по една да гърмят между нас,

месата ни отчаяни и впити

изсмукаха на надеждата изветрелия запас.

 

Битката пак ще привърши,

ще седнем ранени край масата пак,

ще подпрем изморените мърши

с първокласни билети за нощния влак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станимир Енчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...