Бях съпруг, баща и мъж
с жена, деца и къща.
Как съдбата изведнъж
във дните се обръща.
Днес - съпруг, баща и дядо,
с дните съм във крачка.
Времето си е злоядо -
вместо хапка - храчка.
С мен обаче тича внук
и гали ми косата.
Аз - един затихващ звук,
се вливам във росата.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Поздрави!